katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
28.11.2019 г., 1:21 ч.

Заклевам се 

  Поезия » Любовна, Свободен стих, Друга
639 2 5

Поглеждам към звездите

и пак си добър!

Смел си! 

Връщаш се по тъмно от гората,

почерпил силите от Бог,

смирен и самодостатъчен.

"Върви си!" - предупреждавам те,

"Не съм добра за теб!" 

А в себе си се моля и крещя "Остани"!

Крайна съм.

Прочете всичко във очите ми.

Пред теб не мога да съм друга,

а себе си да бъда много ме е страх...

Съмненията дебнат ме,

бягам и се спъвам...

Падам и боли...

Плача без сълзи.

Усмивката е маска

скрила малкото дете,

свито в очакване

да го прегърнат топло.

Всеки ме подмина,

само ти се спря.

Чувам гласът на Бог

в ударите на сърцето ти.

Днес го няма и тъжа...

Не ти е дадено време за страхове.

А аз изтъкна съм от тях!

Още си тук?

Заклевам се ще те видя пак!!!

 

27. Ноември 2019г.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, абсолютно си права!
  • Чета коментарите и си давам сметка как всеки пречупва прочетеното през своята призма, но това само подсказва, че е подействало словото, чувството или заложеното в думите. Моята интерпретация днес е:" Бог е приютен в сърцето му, Кате, и искаш да го срещнеш пак"
  • Благодаря ти, Антон! И по скоро предупреждение.
  • Страх от отхвърляне примесен с копнеж за всеотдайна близост. Хубаво преплитане!
  • Бри, Ангелче, много ви благодаря! 🧡
Предложения
: ??:??