Заклевам се
Поглеждам към звездите
и пак си добър!
Смел си!
Връщаш се по тъмно от гората,
почерпил силите от Бог,
смирен и самодостатъчен.
"Върви си!" - предупреждавам те,
"Не съм добра за теб!"
А в себе си се моля и крещя "Остани"!
Крайна съм.
Прочете всичко във очите ми.
Пред теб не мога да съм друга,
а себе си да бъда много ме е страх...
Съмненията дебнат ме,
бягам и се спъвам...
Падам и боли...
Плача без сълзи.
Усмивката е маска
скрила малкото дете,
свито в очакване
да го прегърнат топло.
Всеки ме подмина,
само ти се спря.
Чувам гласът на Бог
в ударите на сърцето ти.
Днес го няма и тъжа...
Не ти е дадено време за страхове.
А аз изтъкна съм от тях!
Още си тук?
Заклевам се ще те видя пак!!!
27. Ноември 2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
