Заклинание
С ножа отрязвам кичур коса
и я завивам във розово листче.
А навън е вече огряла луна
и мен обладава с тежка въздишка.
Смирена, навела надолу глава,
грижливо листа в ръката притискам.
И в миг изричам лъжливи слова,
че ти си измислен и с тебе не искам.
От джоба си вадя пълен кибрит
и клечица една запалвам.
Словата повтарям, сякаш са стих
и листа в дима внезапно поставям.
И пламва кичурът - а с него и ти.
Изчезват от мене спомени свидни.
Единствен ти беше и единствено ти
ми се присмя без угризение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados
