6 мар. 2008 г., 23:28
С ножа отрязвам кичур коса
и я завивам във розово листче.
А навън е вече огряла луна
и мен обладава с тежка въздишка.
Смирена, навела надолу глава,
грижливо листа в ръката притискам.
И в миг изричам лъжливи слова,
че ти си измислен и с тебе не искам.
От джоба си вадя пълен кибрит
и клечица една запалвам.
Словата повтарям, сякаш са стих
и листа в дима внезапно поставям. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация