С ножа отрязвам кичур коса

и я завивам във розово листче.

А навън е вече огряла луна

и мен обладава с тежка въздишка.

Смирена, навела надолу глава,

грижливо листа в ръката притискам.

И в миг изричам лъжливи слова,

че ти си измислен и с тебе не искам.

От джоба си вадя пълен кибрит

и клечица една запалвам.

Словата повтарям, сякаш са стих

и листа в дима внезапно поставям.

И пламва кичурът - а с него и ти.

Изчезват от мене спомени свидни.

Единствен ти беше и единствено ти

ми се присмя без  угризение.