9 abr 2020, 0:28

Заклинание

  Poesía
1.3K 4 8

Луната тази нощ е среброкоса.

Флиртува с всеки. Даже с непознати.

И Ада с чара си ще омагьоса...

 

А аз ще седна кротко до съня ти.

Ще вляза в мислите, под клепките ще мина,

на синьото в очите ти ще падна.

Сърцето ти да бие с мойто име

наричам си го, за да го открадна.

Ще ти прошепна как да ме познаеш.

С невидими ръце ще те погаля -

магично, тихо. Няма да узнаеш,

че съм до теб - копринена и бяла.

Във твоя сън ще съм като Луната

вълшебна.

Спи сега.

Сънувай!

Ще бъда нежна.

И ще съм жената,

която от години си бленувал.

 

И щом нощта ресниците склони си,

а изгревът косите си развие

във дън-душа за този сън спомни си.

И прекоси Земята,

                               за да ме откриеш.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....