9 abr 2020, 0:28

Заклинание 

  Poesía
699 4 8

Луната тази нощ е среброкоса.

Флиртува с всеки. Даже с непознати.

И Ада с чара си ще омагьоса...

 

А аз ще седна кротко до съня ти.

Ще вляза в мислите, под клепките ще мина,

на синьото в очите ти ще падна.

Сърцето ти да бие с мойто име

наричам си го, за да го открадна.

Ще ти прошепна как да ме познаеш.

С невидими ръце ще те погаля -

магично, тихо. Няма да узнаеш,

че съм до теб - копринена и бяла.

Във твоя сън ще съм като Луната

вълшебна.

Спи сега.

Сънувай!

Ще бъда нежна.

И ще съм жената,

която от години си бленувал.

 

И щом нощта ресниците склони си,

а изгревът косите си развие

във дън-душа за този сън спомни си.

И прекоси Земята,

                               за да ме откриеш.

 

 

 

 

 

 

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??