Apr 9, 2020, 12:28 AM

Заклинание

  Poetry
1.3K 4 8

Луната тази нощ е среброкоса.

Флиртува с всеки. Даже с непознати.

И Ада с чара си ще омагьоса...

 

А аз ще седна кротко до съня ти.

Ще вляза в мислите, под клепките ще мина,

на синьото в очите ти ще падна.

Сърцето ти да бие с мойто име

наричам си го, за да го открадна.

Ще ти прошепна как да ме познаеш.

С невидими ръце ще те погаля -

магично, тихо. Няма да узнаеш,

че съм до теб - копринена и бяла.

Във твоя сън ще съм като Луната

вълшебна.

Спи сега.

Сънувай!

Ще бъда нежна.

И ще съм жената,

която от години си бленувал.

 

И щом нощта ресниците склони си,

а изгревът косите си развие

във дън-душа за този сън спомни си.

И прекоси Земята,

                               за да ме откриеш.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...