Заклинание за любов
А небето над нас е безоблачно синьо.
Не поглеждай натам. Не навън,
вътре в мен заваля, Човече!
И заблъска дъждът по прозорците
на душата ми. Незнайно как.
А бях я изтрила, несретницата.
Но пак се появи - неканена,
мокра до кости и кална.
Като улично псе, гладна
за къшейче хлебец, е готова
и мен да натика в калта, отново...
А хлябът свърши ли?!
Но няма да й се дам!
Ще замеся любовно тесто -
с много обич и мъничко свян.
Ще капна няколко капки сълзи
вместо дрожди квас,
и парченца от твоята нежност.
Докато чакам да бухне,
ще го наричам, с благословия,
вместо заклинание против
черна магия. Та дано се присети
да си тръгне суетата от мен
най-после. А аз ще изричам
поредното заклинание за любов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.