Неочаквано заваля.
А небето над нас е безоблачно синьо.
Не поглеждай натам. Не навън,
вътре в мен заваля, Човече!
И заблъска дъждът по прозорците
на душата ми. Незнайно как.
А бях я изтрила, несретницата.
Но пак се появи - неканена,
мокра до кости и кална.
Като улично псе, гладна
за къшейче хлебец, е готова
и мен да натика в калта, отново... ...