Dec 16, 2008, 12:32 AM

Заклинание за любов 

  Poetry » Love
890 0 3
Неочаквано заваля.
А небето над нас е безоблачно синьо.
Не поглеждай натам. Не навън,
вътре в мен заваля, Човече!


И заблъска дъждът по прозорците
на душата ми. Незнайно как.
А бях я изтрила, несретницата.
Но пак се появи - неканена,
              

 мокра до кости и кална.


Като улично псе, гладна
за къшейче хлебец, е готова
и мен да натика в калта, отново...
А хлябът свърши ли?!


Но няма да й се дам!


Ще замеся любовно тесто -
с много обич и мъничко свян.
Ще капна няколко капки сълзи
вместо дрожди квас,


и парченца от твоята нежност.
Докато чакам да бухне,
ще го наричам, с благословия,
вместо заклинание против


черна магия. Та дано се присети
да си тръгне суетата от мен
най-после. А аз ще изричам
поредното заклинание за любов!

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • прекрасно е...Нели...
    замесила си страхотно поетично заклинание...с обич...
  • Обричам се...

    Със жажда съм

    бременна.

    Наричам те...

    Хляб да си ми

    обреден.

    Заклевам те...

    Сън да не видят мечтите ти.

    Огън да те гори в слепоочията.

    .......
    Дордето любовта на живота си
    в неродена мома не превърнеш.

    Силно, Нели! Гориш!*
  • заклинание за любов...
    Е!*
Random works
: ??:??