22 oct 2009, 11:36

Заключени в себе си

  Poesía » Otra
726 0 2

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш
ще седиш на разстояние
най-малко една ръка
няма да ме поглеждаш глупаво
нито да сгъваш
птички от салфетката
и да ме караш да я улавям
няма да ме питаш
да ти разказвам
за поводите за моите стихове
нито ще ми съобщаваш
някак тихо
с два-три тона по-ниско
че нещо ти се приискало
ние с теб сме разумни
нали така
и сме я сърбали вече тази попара
наречена искреност

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...