22 окт. 2009 г., 11:36

Заключени в себе си

727 0 2

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш
ще седиш на разстояние
най-малко една ръка
няма да ме поглеждаш глупаво
нито да сгъваш
птички от салфетката
и да ме караш да я улавям
няма да ме питаш
да ти разказвам
за поводите за моите стихове
нито ще ми съобщаваш
някак тихо
с два-три тона по-ниско
че нещо ти се приискало
ние с теб сме разумни
нали така
и сме я сърбали вече тази попара
наречена искреност

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...