22.10.2009 г., 11:36

Заключени в себе си

725 0 2

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш
ще седиш на разстояние
най-малко една ръка
няма да ме поглеждаш глупаво
нито да сгъваш
птички от салфетката
и да ме караш да я улавям
няма да ме питаш
да ти разказвам
за поводите за моите стихове
нито ще ми съобщаваш
някак тихо
с два-три тона по-ниско
че нещо ти се приискало
ние с теб сме разумни
нали така
и сме я сърбали вече тази попара
наречена искреност

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...