22.10.2009 г., 11:36

Заключени в себе си

723 0 2

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш
ще седиш на разстояние
най-малко една ръка
няма да ме поглеждаш глупаво
нито да сгъваш
птички от салфетката
и да ме караш да я улавям
няма да ме питаш
да ти разказвам
за поводите за моите стихове
нито ще ми съобщаваш
някак тихо
с два-три тона по-ниско
че нещо ти се приискало
ние с теб сме разумни
нали така
и сме я сърбали вече тази попара
наречена искреност

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...