ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш
ще седиш на разстояние
най-малко една ръка
няма да ме поглеждаш глупаво
нито да сгъваш
птички от салфетката
и да ме караш да я улавям
няма да ме питаш
да ти разказвам
за поводите за моите стихове
нито ще ми съобщаваш
някак тихо
с два-три тона по-ниско
че нещо ти се приискало
ние с теб сме разумни
нали така
и сме я сърбали вече тази попара
наречена искреност
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
