"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт.
(Не чуваш ли? О, времето ти свърши?)
Три пъти да го режа, все е къс,
проклетият му спомен ме довършва.
Не ти ли пречи вечер да заспиш?
Аз нямам мира, вечно ми боботи.
Припомня ми за мигове добри,
за други – не съвсем дотолкоз лоши. ...