21 oct 2009, 13:01

Закъснели думи

920 0 9

И казваш...

много ме обичаш -

без мен животът ти ще спре!

Защо прогони онова момиче,

което тичаше със вятъра напред?!?

И казваш...

че без мен не можеш

и самотата в теб боли!

Защо отряза ми тогаз крилете -

без тях душата ми не иска да лети!

И казваш...

че не заспиваш -

сънят ти плаче и кърви!

Защо сърцето ми изтръгна с обич

и не може вече да тупти?!?

И казваш...

че не живееш -

за теб светът е сив!

Защо мълча и дума не обели

когато плаках... с тебе говорих?!?

Сега мълчи!

Не искам да ми казваш!

Момичето намерих... и го утеших!

Сърцето стоплено е в мойта пазва...

Крилете си отново аз приших!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за милите думи, приятели!
    Прегръдки с обич!
  • Браво, за житейската ситуация и за хубавия стих!
  • Много ми хареса.Поздравявам те и дано всички наранени и излъгани души да успеем да стоплим сърцата си и да си върнем крилете.. /6/
  • За съжаление обикновено е така... закъснели думи.
    Поздрав от мен, Паула!
  • Важното е, че отново летиш. Не е възможно животът да зависи само от един човек, колкото и силни да са чувствата към него. Поздравявам те за поредния много, много сполучлив стих.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...