Закъснели думи

Поезия » Любовна

919 0 9

И казваш...

много ме обичаш -

без мен животът ти ще спре!

Защо прогони онова момиче,

което тичаше със вятъра напред?!?

И казваш...

че без мен не можеш

и самотата в теб боли!

Защо отряза ми тогаз крилете -

без тях душата ми не иска да лети!

И казваш...

че не заспиваш -

сънят ти плаче и кърви!

Защо сърцето ми изтръгна с обич

и не може вече да тупти?!?

И казваш...

че не живееш -

за теб светът е сив!

Защо мълча и дума не обели

когато плаках... с тебе говорих?!?

Сега мълчи!

Не искам да ми казваш!

Момичето намерих... и го утеших!

Сърцето стоплено е в мойта пазва...

Крилете си отново аз приших!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paula (Паула Петрова)

Благодаря за милите думи, приятели!
Прегръдки с обич!

2009-10-21T18:19:48+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Браво, за житейската ситуация и за хубавия стих!

2009-10-21T18:06:02+03:00
Mirror (Марина Буюклиева)

Много ми хареса.Поздравявам те и дано всички наранени и излъгани души да успеем да стоплим сърцата си и да си върнем крилете.. /6/

2009-10-21T17:53:38+03:00
Elda (Лора)

За съжаление обикновено е така... закъснели думи.
Поздрав от мен, Паула!

2009-10-21T17:36:28+03:00
rarebird (Весислава Савова)

Важното е, че отново летиш. Не е възможно животът да зависи само от един човек, колкото и силни да са чувствата към него. Поздравявам те за поредния много, много сполучлив стих.

2009-10-21T14:27:51+03:00