22 nov 2011, 16:50

Закъснях... 

  Poesía » De amor
627 0 6

Закъснях, прости ми ти отново.
Пълен е денят ми със задачи.
И както обикновено става,
сърцето винаги остава в края.

О, много си ме чакал явно.
Наполовина е бутилката със вино.
Пълен пепелникът с празни мисли.
Утъпкан пътят до вратата с липси.

И пак самичка се отпускам
със твойта чаша във ръка.
Помен ли, любов, ти правя?
Или се кръщавам в самота...

© Теодорина Аначкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??