Закъснях...
Закъснях, прости ми ти отново.
Пълен е денят ми със задачи.
И както обикновено става,
сърцето винаги остава в края.
О, много си ме чакал явно.
Наполовина е бутилката със вино.
Пълен пепелникът с празни мисли.
Утъпкан пътят до вратата с липси.
И пак самичка се отпускам
със твойта чаша във ръка.
Помен ли, любов, ти правя?
Или се кръщавам в самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодорина Аначкова Все права защищены
