Nov 22, 2011, 4:50 PM

Закъснях... 

  Poetry » Love
642 0 6

Закъснях, прости ми ти отново.
Пълен е денят ми със задачи.
И както обикновено става,
сърцето винаги остава в края.

О, много си ме чакал явно.
Наполовина е бутилката със вино.
Пълен пепелникът с празни мисли.
Утъпкан пътят до вратата с липси.

И пак самичка се отпускам
със твойта чаша във ръка.
Помен ли, любов, ти правя?
Или се кръщавам в самота...

© Теодорина Аначкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??