22.11.2011 г., 16:50 ч.

Закъснях... 

  Поезия » Любовна
629 0 6

Закъснях, прости ми ти отново.
Пълен е денят ми със задачи.
И както обикновено става,
сърцето винаги остава в края.

О, много си ме чакал явно.
Наполовина е бутилката със вино.
Пълен пепелникът с празни мисли.
Утъпкан пътят до вратата с липси.

И пак самичка се отпускам
със твойта чаша във ръка.
Помен ли, любов, ти правя?
Или се кръщавам в самота...

© Теодорина Аначкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??