Закъсняла любов
Тя не идва полека,
срамежлива и кротка,
носи в себе си екоти,
има нокти на котка.
Тя е много суетна -
ходи, сякаш танцува,
а в очите ù цветни
сто горгони пируват.
Тя прецежда през мигли,
не задава въпроси,
има време за никъде,
няма време за после.
Тя е толкова истинска,
че дори закъсняла
безпардонно се киска
и прострелва финала.
Тя е спомен без минало,
тук и днес ù е важно.
Щом не ти е по силите,
нека ти я разкажа:
Тя не идва полека -
мъкне тежки стихии,
по среднощни пътеки
срещу себе си вие.
Тя не вярва във Рая,
а сама го измисля...
Уж започва от края,
а се чувства Единствена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
