Aug 29, 2013, 12:28 PM

Закъсняла любов 

  Poetry » Love
1137 0 24

Тя не идва полека,
срамежлива и кротка,
носи в себе си екоти,
има нокти на котка.
Тя е много суетна -
ходи, сякаш танцува,
а в  очите ù цветни
сто горгони пируват.
Тя прецежда през мигли,
не задава въпроси,
има време за никъде,
няма време за после.
Тя е толкова истинска,
че дори закъсняла
безпардонно се киска
и прострелва финала.
Тя е спомен без минало,
тук и днес ù е важно.
Щом не ти е по силите,
нека ти я разкажа:
Тя не идва полека -
мъкне тежки стихии,
по среднощни пътеки
срещу себе си вие.
Тя не вярва във Рая,
а сама го измисля...
Уж започва от края,
а се чувства Единствена.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Приемлив парадокс :РрР Харесах!
  • Благодаря, Аляна, поздрав и от мен!
  • Прекрасно,вълнуващо,истинско!Думи-сълзи на душата!...
    Поздрав!
  • Луда работа, драги зрители!!! Но пък с какво удоволствие го споделям, благодаря ви!
  • Излято
  • шеметно!!!
  • Поздравления!
  • Всъщност точно финалът го променях няколко пъти, докато получа нещо задоволително! Благодаря ви за поздравите!
  • Поздрави и от мен, Хрис!
  • "има време за никъде,
    няма време за после."

    Точен изстрел!
  • Поздравления! vbox7.com/play:39f5bcd3
  • Прекрасен стих!Страхотна образност...силен стих,грабващ от начало до край....
  • Финалът ти е заковаващ!
  • Благодаря ви, момичета, всеки такъв дъх е една вселена!
  • има време за никъде,
    няма време за после. С поздравления!
  • Красиво и задъхано!
  • Да, добро стихотворение, и го публикувам за втори път тук - пиша го специално за грижовната модераторка, която изтри разказа ми "Човекът зад думите" под прелог, че вече съм го публикувала тук. Но пък никъде не видях забрана за това. Освен това, публикувайки втори път понякога /не винаги, но понякога/ правя някои промени, и ми е важно дали и как ще бъдат приети. Така че моля, бъдете така любезни, ако нещо мое публикувано притеснява някого, да го кажете в прав текст,а не да си търсите смешни причини за триене...
    Но както и да е, това няма връзка с всички вас, които сте прочели това мое стихотворение, за което искрено ви благодаря. Понеже е едно от любимите ми и наистина го написах на един дъх.
    Радвам се, че го споделихме!
  • Прекрасно е!!!
    Поздрави!!!
  • Тя е много опасна,
    носи в себе си взрив!
    И е толкоз прекрасна–
    струва си да си жив!.....Харесах много!
  • Бравооооооо!!!
  • мога само да кажа "БРАВО"
  • Тя прострелва финала!Ти също - право в сърцето!Браво!
  • Ти да не си вътре в мен за да знаеш тези истини? Срази ме! Сърдечни поздрави!
Random works
: ??:??