vega666 (Младен Мисана)
1664 14271
3 dic 2014, 21:37

Закъсняла любов 

  Poesía » De amor
2407 3 23

Закъсняла любов,
свещ догаряща в храма.
Празно е. Пусто под купола.
Даже клисарят го няма.
Капе восъкът,
но свещта, уви, все не гасне.
Уж широко пространство е,
но в душата е толкова тясно.
Закъсняла любов,
как успя в моя бяг да ме стигнеш?
Да ме стиснеш за гърлото с крехки пръсти
тъй неистово силно.
И от болка пронизан,
на колене се свличам,
гръб обърнал на бога.
Пред иконата твоя полагам
сърцето си - вопъл от изнемога.
Няма ад, няма рай,
а в комичната попска неистина,
ти свещице догаряща,
ставаш  последната моя амнистия...

Поведи ме, любов,
със прегръдката своя към гроба.
Превърни го с магия
във нова родилна утроба!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Закъсняла, но все пак пристигнала любов. Както винаги за мен беше удоволствие да те чета.
  • Благодаря ви, Фервор и Дианжело! Трогнат съм от вниманието ви. С голямо закъснение видях, че сте ме подкрепили. Но по-добре късно, отколкото никога.
  • Почти всичко е казано за твоя стих ,Мисана! Темата за закъснялата любов е вълнуваща,такава е и творбата ти! Достави ми истинско удоволствие,за което ти благодаря! Поздравления!
  • Силен и въздействащ стих!Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Елица, за високата оценка и за това чудесно стихотворение.
    Точно този оптимизъм, заложен в него, ми е необходим. Много позитивно гледаш на живота и дай боже да си права, че така е добре да се постъпва.

    Честит светъл празник и на теб! И не забравяй довечера шарана и виното.
    Вдигам тост за теб и семейството! Амин!
  • Посочени са всички достойнства на стиха ти, Мисана.
    Подкрепям и допълвам с един по-светъл поглед към темата:

    ***

    Най-късната обич е нова свещица във храм.
    Току-що запалена, пръска най-светли искри.
    Ти поглед издигаш към купола - Господ е там.
    Сърцето ти, младост усетило, благодари.

    И тъжните мисли потъват в незнайни пътеки.
    Пред теб се открива светът - по-добър, възроден...
    Една закъсняла любов те извежда на светло
    и вече не мислиш, че идва последният ден.

    Честит Никулден и весело отпразнуване!
  • Благодаря ти, Даниеле, за високата оценка и за този интересен коментар!
    Всъщност Бог ми обърна гръб, когато очаквах от него подкрепа. Съгласно принципа за относителността, то е все едно, че аз съм му обърнал гръб.

    Приятна вечер и леки сънища!
  • 1. Благодаря ти,Ивелина, за високата оценка и за този затрогващ коментар!

    2. Мерси за този хубав коментар-пожелание, който отправяш към мен, Миночка!

    3. Благодаря ти за високата оценка, Из и за този великолепен коментар, в който има много мъдрост. Мъдрост, до която ти си достигнала в резултат на един личен духовен път, който те води до прозрение за Истината!

    4. Мерси за подкрепата ти, Вики!

    5. Благодаря ти, Ирен /Ирен 5/, че хареса текста ми и го оцени толкова високо! Мерси от сърце за толкова кореспондиращата музика на Вангелис /с клип/. И аз те поздравявам с нещо. Когато имаш време изслушай го /ако разбира се вече не си го слушала/. Мисля, че няма да съжаляваш:

    http://www.dailymotion.com/video/xmv669_%D1%81%D1%83%D1%84%D0%B8%D0%B7m%D0%B0-%D0%B8-%D0%B0%D0%BB-%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88_creation

    6. Мерси, Ванина, за този толкова хубав коментар и за високата ти оценка! Трогнат съм!

    7. Благодаря ти, Ирена, за хубавия ти коментар! Радвам се, че стихотворението ми ти е харесало.

    8. Мерси, Никола, за високата оценка и за този толкова хубав /и по същество/ коментар! Зарадва ме много.

    9. Благодаря ти, Стойна, че оцени високо текста ми и че го коментира така интересно! Много точни критични бележки правиш, с които ми е трудно да не се съглася. Мерси и за отправеното от теб пожелание!

    10. Благодаря за високата оценка, Mouse-Rat! Трогнат съм от подкрепата.
  • Интересна позиция и отношение към закъснялата любов, Мисана. Тя
    все пак е любов, а свещтта догаря, но не гасне./значи е възможна/.
    Пусто и празно е и уж широко е пространството, но в душата е тясно.Само, че молитвата ти да бъдеш поведен към гроба, нищо няма да оправи.Родилната утроба е още по-тясна от душевната, а след нея години на неосъзнат живот.
    Кое е по-добро? Според мене - една закъсняла любов пред ранен гроб
    и неговите несигурни последствия. Всъщност - ти знаеш много по-добре, но
    и аз реших да се правя на философ. Поздрав от сърце и ведър ден!
  • Много силно и вълнуващо стихо, Мисана!И друг път съм ти казвал, че този стил на писане най- ми харесва!Използваш непознати да сега образи и метафори!
    "Пред иконата твоя полагам
    сърцето си- вопъл от изнемога."
    Думите ти излизат от душата, което дава силата на творбата!
    Оценявам го по достойнството му!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Оставя без дъх! Силни, запомнящи се образи и чувства!
    Невероятен стих!
  • Прероден, за да обичаш в закъснялото утре, "Уж широко пространство е,
    но в душата е толкова тясно.
    Закъсняла любов,
    как успя в моя бяг да ме стигнеш?". Любовта ни догонва, непонятна, отричана и вричаща ни , за да "Пред иконата твоя полагам
    сърцето си - вопъл от изнемога." Докосваща поезия. Поздравления, Мисана!
  • https://www.youtube.com/watch?v=6Z0I7MZegaM&list=UUomQV0Mm9Tn0AxmMlqBq37Q

    П.П. Оценяването на стихове за мен е странно нещо. Не смятам, че мога да оценявам по някаква скала. За мен е по-скоро като бутон - харесах! Определено - ХАРЕСАХ! МНОГО!
  • Повела те е вече, но къде - само тя знае Хареса ми, поздрави!
  • Поздрав, Мисана! Любовта и смъртта са взаимно свързани, защото любовта не е просто приятно или неприятно преживяване - тя е онзи знак за принадлежност или непринадлежност към времето, който ни прави големи или малки хора, смели или страхливи пред невъзможността да опазим каквото и да е от постигнатото - освен идеалното, онова, което кара хората след нас с трепет в сърцата да посегнат към безкрайните висини на космоса.
  • Толкова тъжни струни трептят в душата ти,че като восъчни сълзи прокапват върху белия лист,но пък любовта и късна си е вълшебница.Наслади се , дори и в твоя бяг!Поздрави!
  • Като сърдечен вопъл е това стихотворение, Младене!
    Много силно звучи! Докосна душата ми!
  • Благодаря ти, Руми, за високата оценка и за тези стимулиращи ме - прекрасни думи!

    Благодаря и на вас: Мария Николова, Елица Ангелова и Мирела Минева, за високите оценки!

    Желая ви от сърце щастливи влюбвания в точния човек и силни творчески изяви!
  • Обичам когато чета нещо, то да ме грабва, да спира дъхът ми и да ме пренася на точното място, където ставам свидетел на всичко описано! Точно така се почувствах, докато четях този стих!
    Младен, приеми моите поздрави и продължавай в същия дух!
  • Благодаря ви, Ена, Пламена, Смайл, Seechangeable, за високите оценки!
    Трогнат съм много от прекрасните ви коментари: Евелина, Смайл и Пламена!

    Приятели и колеги по перо - бъдете здрави и пишете все така хубаво, за да носите радост на очите ми с текстовете си!
  • Много силен, много докосващ стих!
    Веднага ме грабна!
    Много добре си го представил през
    твоите очи!
    Поздрави от мен!
  • Красиво е. И е интересно, че отделяш образа на свещениците от святостта на храма и святостта на любовта. Преплел си безверието и вярата по много поетичен начин
  • Много силен стих - закъсняла..., дано е и последна любов...!!!
    "Закъсняла любов,
    как успя в моя бяг да ме стигнеш?
    Да ме стиснеш за гърлото с крехки пръсти
    тъй неистово силно."
Propuestas
: ??:??