Закъсняла любов
Закъсняла любов,
свещ догаряща в храма.
Празно е. Пусто под купола.
Даже клисарят го няма.
Капе восъкът,
но свещта, уви, все не гасне.
Уж широко пространство е,
но в душата е толкова тясно.
Закъсняла любов,
как успя в моя бяг да ме стигнеш?
Да ме стиснеш за гърлото с крехки пръсти
тъй неистово силно.
И от болка пронизан,
на колене се свличам,
гръб обърнал на бога.
Пред иконата твоя полагам
сърцето си - вопъл от изнемога.
Няма ад, няма рай,
а в комичната попска неистина,
ти свещице догаряща,
ставаш последната моя амнистия...
Поведи ме, любов,
със прегръдката своя към гроба.
Превърни го с магия
във нова родилна утроба!
© Младен Мисана All rights reserved.
