20 ago 2008, 22:49

Закъсняла обич

1.8K 0 18

Проклятие или благословия –

да се опожарявам от любов

във плен докрай на твоята магия,

закъсняла обич! Послеслов

 

на живота ми четирдесет-годишен

или нова младост в зрелостта?

Наказание за грях предишен

или дар заслужен? Смелостта

 

да те имам, с тебе да избягам,

не достига в моето сърце...

Щастието си за кога отлагам?

Сграбчвам го със двете си ръце!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Когато обич блика от сърцето и светлина обгръща твойта мисъл, по-лесно се преглъща битието и в простите неща откриваш смисъл." Съчетай поривите на сърцето си със светлата си мисъл и прегърни любовта си! И ни кажи, че си щастлива! Поздрави!
  • Пак съм аз.Искам да ти благодаря,за това,че винаги спираш при мен.
    Разбираш ме, и коментарът ти означава много за мен и творбите ми.БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    ОБИЧАМ ТЕ!!!
  • А нима има предел в годините за любовта? Приеми тази благословия и бъди щастлива! Поздрави!
  • Щом "птичето" на рамото ти кацне - не го гони! По-скоро... нахрани го!
    ----------------------------------------------------------------------
    Няма какво да му мислиш - браво, така се прави! - Живей другарче и да не ти пука!
  • ,,Послеслов
    на живота ми четирдесет-годишен
    или нова младост в зрелостта?''

    Мисля, че е второто Деси!
    Бъди винаги влюбена, за да бъдеш винаги млада!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...