20.08.2008 г., 22:49

Закъсняла обич

1.8K 0 18

Проклятие или благословия –

да се опожарявам от любов

във плен докрай на твоята магия,

закъсняла обич! Послеслов

 

на живота ми четирдесет-годишен

или нова младост в зрелостта?

Наказание за грях предишен

или дар заслужен? Смелостта

 

да те имам, с тебе да избягам,

не достига в моето сърце...

Щастието си за кога отлагам?

Сграбчвам го със двете си ръце!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Когато обич блика от сърцето и светлина обгръща твойта мисъл, по-лесно се преглъща битието и в простите неща откриваш смисъл." Съчетай поривите на сърцето си със светлата си мисъл и прегърни любовта си! И ни кажи, че си щастлива! Поздрави!
  • Пак съм аз.Искам да ти благодаря,за това,че винаги спираш при мен.
    Разбираш ме, и коментарът ти означава много за мен и творбите ми.БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    ОБИЧАМ ТЕ!!!
  • А нима има предел в годините за любовта? Приеми тази благословия и бъди щастлива! Поздрави!
  • Щом "птичето" на рамото ти кацне - не го гони! По-скоро... нахрани го!
    ----------------------------------------------------------------------
    Няма какво да му мислиш - браво, така се прави! - Живей другарче и да не ти пука!
  • ,,Послеслов
    на живота ми четирдесет-годишен
    или нова младост в зрелостта?''

    Мисля, че е второто Деси!
    Бъди винаги влюбена, за да бъдеш винаги млада!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...