Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата
в мен сърцето изстинало.
Глас познат
на мен до кости
във главата ми звучи.
Погребан свят
сега на гости
в моята къща се качи.
Тръгни си ти,
не те познавам.
Нямаш място в моята стая.
Пак лъжи
наред раздавам.
Жалко, че не сложих края.
Една голяма
обич стара,
закъсняла векове.
Пак ранява
и ме кара
да се дам на зверове.
Много късно
ти се сети.
Имам си жена, дете.
Ще е гнусно.
Ще усети,
че някой любовта краде.
© Krischo Todos los derechos reservados