15 апр. 2024 г., 06:39

Закъсняла обич

1.2K 1 0

Отново чука

на вратата

моето грешно минало.

Търси тука

из нещата

в мен сърцето изстинало.

 

Глас познат

на мен до кости

във главата ми звучи.

Погребан свят

сега на гости

в моята къща се качи.

 

Тръгни си ти,

не те познавам.

Нямаш място в моята стая.

Пак лъжи

наред раздавам.

Жалко, че не сложих края.

 

Една голяма

обич стара,

закъсняла векове.

Пак ранява

и ме кара

да се дам на зверове.

 

Много късно

ти се сети.

Имам си жена, дете.

Ще е гнусно.

Ще усети,

че някой любовта краде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...