Отново чука

на вратата

моето грешно минало.

Търси тука

из нещата

в мен сърцето изстинало.

Глас познат

на мен до кости

във главата ми звучи.

Погребан свят

сега на гости

в моята къща се качи.

Тръгни си ти,

не те познавам.

Нямаш място в моята стая.

Пак лъжи

наред раздавам.

Жалко, че не сложих края.

Една голяма

обич стара,

закъсняла векове.

Пак ранява

и ме кара

да се дам на зверове.

Много късно

ти се сети.

Имам си жена, дете.

Ще е гнусно.

Ще усети,

че някой любовта краде.