22 ago 2008, 8:22

Закъсняла среща

  Poesía
1.2K 0 5

Защо те срещнах толкоз късно,

когато всяка стъпка е безумие?

Защо те чаках толкоз дълго,

а сега бягам от своето терзание?

Защо те искам толкоз силно,

а не мога да се отдам на безмерното желание

и бягам; бягам, подгонена от собственото си страдание?

Защо боли ме, че мога да те имам

и грабя от сърцето - любовта му взимам?

Тръгвай! Скрий се някъде далеко

от моя поглед тъй обезумял!

Скрий се, преди сърцето

над разума е надделяло;

скрий се, преди греха

безмилостно се развилнял!

Колко жалко -

нашето време отдавна отлетяло!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...