22 ago 2008, 8:22

Закъсняла среща

  Poesía
1.2K 0 5

Защо те срещнах толкоз късно,

когато всяка стъпка е безумие?

Защо те чаках толкоз дълго,

а сега бягам от своето терзание?

Защо те искам толкоз силно,

а не мога да се отдам на безмерното желание

и бягам; бягам, подгонена от собственото си страдание?

Защо боли ме, че мога да те имам

и грабя от сърцето - любовта му взимам?

Тръгвай! Скрий се някъде далеко

от моя поглед тъй обезумял!

Скрий се, преди сърцето

над разума е надделяло;

скрий се, преди греха

безмилостно се развилнял!

Колко жалко -

нашето време отдавна отлетяло!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...