Закъсняла среща
Защо те срещнах толкоз късно,
когато всяка стъпка е безумие?
Защо те чаках толкоз дълго,
а сега бягам от своето терзание?
Защо те искам толкоз силно,
а не мога да се отдам на безмерното желание
и бягам; бягам, подгонена от собственото си страдание?
Защо боли ме, че мога да те имам
и грабя от сърцето - любовта му взимам?
Тръгвай! Скрий се някъде далеко
от моя поглед тъй обезумял!
Скрий се, преди сърцето
над разума е надделяло;
скрий се, преди греха
безмилостно се развилнял!
Колко жалко -
нашето време отдавна отлетяло!
© Усмивка All rights reserved.
