25 may 2014, 19:44

Закъснялата любов

  Poesía
978 0 24

                

                              Тя е тази, която оплете

                              във съня ти въже до Луната...

                              Тя е лошото, есенно цвете,

                              оцеляло напук на сланата...

                              Тя е камъкът, който престава

                              да замръзва дори и през зимата...

                              Тя е кактусът, който прощава

                              всички прищевки на климата.

                              Тя е малък, бодлив таралеж

                              на прага на есенен ден,

                              който пълен е с нежен копнеж

                              и очаква те – ласкав, смутен.

                              Погали го! Бодлите веднага

                              ще омекнат до заешки мъх...

                              От ръката ти няма да бяга,

                              ще го помниш до сетния дъх!

 

                              Тя е лошото, есенно цвете,

                              забранено по всички канони,

                              но душата ти свети ли, свети

                              и не искаш да я прогониш!

 

 

                        

 

 

 

 

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...