25 мая 2014 г., 19:44

Закъснялата любов

976 0 24

                

                              Тя е тази, която оплете

                              във съня ти въже до Луната...

                              Тя е лошото, есенно цвете,

                              оцеляло напук на сланата...

                              Тя е камъкът, който престава

                              да замръзва дори и през зимата...

                              Тя е кактусът, който прощава

                              всички прищевки на климата.

                              Тя е малък, бодлив таралеж

                              на прага на есенен ден,

                              който пълен е с нежен копнеж

                              и очаква те – ласкав, смутен.

                              Погали го! Бодлите веднага

                              ще омекнат до заешки мъх...

                              От ръката ти няма да бяга,

                              ще го помниш до сетния дъх!

 

                              Тя е лошото, есенно цвете,

                              забранено по всички канони,

                              но душата ти свети ли, свети

                              и не искаш да я прогониш!

 

 

                        

 

 

 

 

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...