May 25, 2014, 7:44 PM

Закъснялата любов 

  Poetry
802 0 24

                

                              Тя е тази, която оплете

                              във съня ти въже до Луната...

                              Тя е лошото, есенно цвете,

                              оцеляло напук на сланата...

                              Тя е камъкът, който престава

                              да замръзва дори и през зимата...

                              Тя е кактусът, който прощава

                              всички прищевки на климата.

                              Тя е малък, бодлив таралеж

                              на прага на есенен ден,

                              който пълен е с нежен копнеж

                              и очаква те – ласкав, смутен.

                              Погали го! Бодлите веднага

                              ще омекнат до заешки мъх...

                              От ръката ти няма да бяга,

                              ще го помниш до сетния дъх!

 

                              Тя е лошото, есенно цвете,

                              забранено по всички канони,

                              но душата ти свети ли, свети

                              и не искаш да я прогониш!

 

 

                        

 

 

 

 

                              

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ТЯ е най-прекрасното и най-истинско нещо - Осъзнатата такава.
  • Чудничко!!! И цветно, и кактусно, и натаралежено, и пухено заешко...
  • Страхотно,страхотно и трети път даже!Поздрав!
  • Много мъдрост има тук!
  • Поздрави! Хареса ми много!
  • Благодаря за споделянето!
  • чудесно стихотворение!
  • Дали е подранила или закъсняла, любовта е ненаситна хала.
    Поздрави!
  • Може да са бодли, но поне са любовни!! И да не станат мъх, пак е по-добре от нищо!! Поздрави и от мен, Раде!
  • Чета ти натаралежения стих (не питай колко пъти вече) и идея си нямам какво да ти рекна. Удобно ще се присламча към коментара на Надето
    Само "много-то" ще е на квадрат
  • Много истинен стих, пропит с дълбоки чувства. Харесах!
  • Любовта няма часовник,не брои години и никога не закъснява.Хареса ми творбата ти.Много!
  • Това за бодлите и заешкия мъх е вярно - почти съвсем
    Много хубав, много твой си портрет на така отхвърляната и желана късна любов!
  • По- добре късно(по есенна доба)
    По- добре късно (с последния влак)
    Вместо обратната (празна) посока
    жал по пропуснато време и шанс...
  • Благодаря ви,приятели!И лека нощ!
  • Чудесни метафори за стойностната любов. Сякаш превъплъщенията на Тетида в ръцете на Пелей.

    Поздравление за толкова въздействащия стих, Рада!

    Нова седмица - ново поетично вдъхновение ти желая!: Мисана
  • Аргументите са подбрани изключително сполучливо, но един от тях ми допадна много с нестандартната си визия - представянето на любовта като бодлив таралеж. Да, късната любов е такава - бодлива, заради неверие, може би и мъничко страх. Настръхнала, като всяка нейна игличка е всъщност преживяно разочарование. И все пак. И въпреки това...
    Поздравления, Рада!
  • Чудесно е, Раде!
  • Раде, както винаги си високо! Поздрав, момиче!
  • Ох, Радеее, в душичката ми бръкна бе, момиче! Сега ще има да плача....
  • Много хубав стих!!!
  • Така е ...
Random works
: ??:??