Тя е тази, която оплете
във съня ти въже до Луната...
Тя е лошото, есенно цвете,
оцеляло напук на сланата...
Тя е камъкът, който престава
да замръзва дори и през зимата...
Тя е кактусът, който прощава
всички прищевки на климата.
Тя е малък, бодлив таралеж
на прага на есенен ден,
който пълен е с нежен копнеж
и очаква те – ласкав, смутен. ...