17 feb 2013, 12:27

Закъсняло признание

  Poesía
626 0 3

След теб еднообрази са моите дни,

питам се, защо ли живея?

Виждам навсякъде твоите очи,

от мъка дано не полудея.

 

Отчаяно искам да те прегърна,

да поплача на твоето рамо.

Към предишния си живот да се върна,

да съм щастлива искам, само.

 

С никого за тебе не говоря,

но казват "страдаш и личи".

Какво да правя, какво да сторя?

Просто искам за миг да не боли.

 

Закъснях ужасно много 

с моето откровено признание.

Обичам те, обичам те много,

ти мое единствено вдъхновение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичта и любовта са вечни... За тях няма подходящи и неподходящи моменти, те просто съществуват - дълбоко във всеки един от нас... Никога не е късно, нито рано...
  • За любовта,няма възраст и минало време
  • Никога не е късно да кажеш на някого, че го обичаш

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...