sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
17 февр. 2013 г., 12:27

Закъсняло признание 

  Поэзия
489 0 3

След теб еднообрази са моите дни,

питам се, защо ли живея?

Виждам навсякъде твоите очи,

от мъка дано не полудея.

 

Отчаяно искам да те прегърна,

да поплача на твоето рамо.

Към предишния си живот да се върна,

да съм щастлива искам, само.

 

С никого за тебе не говоря,

но казват "страдаш и личи".

Какво да правя, какво да сторя?

Просто искам за миг да не боли.

 

Закъснях ужасно много 

с моето откровено признание.

Обичам те, обичам те много,

ти мое единствено вдъхновение.

 

© Пролетното момиче Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичта и любовта са вечни... За тях няма подходящи и неподходящи моменти, те просто съществуват - дълбоко във всеки един от нас... Никога не е късно, нито рано...
  • За любовта,няма възраст и минало време
  • Никога не е късно да кажеш на някого, че го обичаш
Предложения
: ??:??