Закъсняло признание
629
0
3
След теб еднообрази са моите дни,
питам се, защо ли живея?
Виждам навсякъде твоите очи,
от мъка дано не полудея.
Отчаяно искам да те прегърна,
да поплача на твоето рамо.
Към предишния си живот да се върна,
да съм щастлива искам, само.
С никого за тебе не говоря,
но казват "страдаш и личи".
Какво да правя, какво да сторя?
Просто искам за миг да не боли.
Закъснях ужасно много
с моето откровено признание.
Обичам те, обичам те много,
ти мое единствено вдъхновение.
© Пролетното момиче All rights reserved.
