След теб еднообрази са моите дни,
питам се, защо ли живея?
Виждам навсякъде твоите очи,
от мъка дано не полудея.
Отчаяно искам да те прегърна,
да поплача на твоето рамо.
Към предишния си живот да се върна,
да съм щастлива искам, само.
С никого за тебе не говоря,
но казват "страдаш и личи".
Какво да правя, какво да сторя?
Просто искам за миг да не боли. ...