Закъсняло признание
Зкъсняло признание
Дойдох. Не знам дали ще ме приемеш?
Не знам дали ще можеш да простиш?
Дали ръката ми протегната ще вземеш?
Моля те, кажи! Защо мълчиш?
Знам, обидата ти е тежала
през всичките години самота
и бавно, бавно всеки ден дълбала
в сърцето ти, гнездо на любовта!
Не знам дали все още ме обичаш
или сменила си ме с друг, не знам?
Страхувам се, че може да попиташ
„Защо си тук? Отдавна ли си сам“?
Сам съм, да. Когато те оставих
със друга не можах да те сменя!
Повярвай ми! Какво ли не направих
без теб да мога аз да продължа!
Уви! Все грешните жени намирах
и с тях бях сам. Така е и сега.
Друга като тебе не откривах,
и не намерих нийде любовта,
която ти за мене не скъпеше!
Живееше и дишаше за мен!
На мене като бреме ми тежеше
и за това си тръгнах в онзи ден.
Грешал съм! И е много късно, зная!
Дори да ми простиш, ще ме боли!
Сега каквото и да обещая,
за теб ще бъде все лъжа, нали?
© Георги Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Катож стих е чудесно,Георги ,но дано не си ти лирическия,той не заслужава....Счупеното винаги ще личи!Да обиколи всичките жени и те...все неподходящи!!Тогава оценил изоставената....Аз не бих простила...
-
Искрено! Харесах!
-
Хубаво е, Георги! Поздрави!
-
За мен беше удоволствие да прочета стиха ти, Георги! Хареса ми! Поздрави!
-
"...и не намерих нийде любовта,
която ти за мене не скъпеше!
Живееше и дишаше за мен!
На мене като бреме ми тежеше
и за това си тръгнах в онзи ден."
Да обичаш, означава, че са ти дали Любов. Понякога повече от колкото можеш да понесеш. Прекрасно е, когато има обмен на Любов. Получаваш толкова, колкото си дал. В противен случай идва самообвинението и...
Както ти казах и вчера, дано моментът не е отминал и да ти повярват.
Много силен стих! Много... -
Нали
Дано е искрено
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
