Закъсняло признание
Зкъсняло признание
Дойдох. Не знам дали ще ме приемеш?
Не знам дали ще можеш да простиш?
Дали ръката ми протегната ще вземеш?
Моля те, кажи! Защо мълчиш?
Знам, обидата ти е тежала
през всичките години самота
и бавно, бавно всеки ден дълбала
в сърцето ти, гнездо на любовта!
Не знам дали все още ме обичаш
или сменила си ме с друг, не знам?
Страхувам се, че може да попиташ
„Защо си тук? Отдавна ли си сам“?
Сам съм, да. Когато те оставих
със друга не можах да те сменя!
Повярвай ми! Какво ли не направих
без теб да мога аз да продължа!
Уви! Все грешните жени намирах
и с тях бях сам. Така е и сега.
Друга като тебе не откривах,
и не намерих нийде любовта,
която ти за мене не скъпеше!
Живееше и дишаше за мен!
На мене като бреме ми тежеше
и за това си тръгнах в онзи ден.
Грешал съм! И е много късно, зная!
Дори да ми простиш, ще ме боли!
Сега каквото и да обещая,
за теб ще бъде все лъжа, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
