23 oct 2006, 12:03

Закътвам мисли безпосочни... 

  Poesía
610 0 14
Закътвам мисли безпосочни
във ъгъла на скритите желания.
Затискам вик от безнадежност,
на ненамерена надеждност, чертая
пределите на всичките мечтания,
но чувствата не знаят очертания...
остават чужди всички измерения.
В безопитност, опитвам се...
и този вик, отново да надвия.
И в непосилност да се справям,
се изправям силна. Тогава скривам
болката на своята болезненост.
И в непонятност отговорите намирам
в прегъната на две непримиримост.
От своето безпътие намирам път,
във скрити вопли...нежен шепот.
Викът заглъхва в лъч от нежност,
намерил във безкрайност...своята
надеждност на истинската обич.

  

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??