Закътвам мисли безпосочни...
Закътвам мисли безпосочни
във ъгъла на скритите желания.
Затискам вик от безнадежност,
на ненамерена надеждност, чертая
пределите на всичките мечтания,
но чувствата не знаят очертания...
остават чужди всички измерения.
В безопитност, опитвам се...
и този вик, отново да надвия.
И в непосилност да се справям,
се изправям силна. Тогава скривам
болката на своята болезненост.
И в непонятност отговорите намирам
в прегъната на две непримиримост.
От своето безпътие намирам път,
във скрити вопли...нежен шепот.
Викът заглъхва в лъч от нежност,
намерил във безкрайност...своята
надеждност на истинската обич.
във ъгъла на скритите желания.
Затискам вик от безнадежност,
на ненамерена надеждност, чертая
пределите на всичките мечтания,
но чувствата не знаят очертания...
остават чужди всички измерения.
В безопитност, опитвам се...
и този вик, отново да надвия.
И в непосилност да се справям,
се изправям силна. Тогава скривам
болката на своята болезненост.
И в непонятност отговорите намирам
в прегъната на две непримиримост.
От своето безпътие намирам път,
във скрити вопли...нежен шепот.
Викът заглъхва в лъч от нежност,
намерил във безкрайност...своята
надеждност на истинската обич.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
