Залез
Погледнах към заострените хребети,
там слънцето се спускаше лениво.
Седнал на върха, забравих себе си,
потопих се във усещане красиво.
А тъй дълбока беше тишината,
сиви облаци, замръзнали в небето.
И сякаш диря огнена в душата
изгаряше. И стигна до сърцето.
Лъчи угасващи във полумрака,
отблясъци червени във скалите.
Живеех в залеза, тъй дълго чакан,
и сякаш нямаха насищане очите.
За миг уподобих се на тревата,
оставих се на вятъра прохладен.
Усетих пулса нежен на водата,
разбрах, че досега живял съм жаден.
Настана мрак, изгря луната,
звездите ярки светеха над мен.
На свой език си шепнеше гората
в очакване на утрешния ден.
там слънцето се спускаше лениво.
Седнал на върха, забравих себе си,
потопих се във усещане красиво.
А тъй дълбока беше тишината,
сиви облаци, замръзнали в небето.
И сякаш диря огнена в душата
изгаряше. И стигна до сърцето.
Лъчи угасващи във полумрака,
отблясъци червени във скалите.
Живеех в залеза, тъй дълго чакан,
и сякаш нямаха насищане очите.
За миг уподобих се на тревата,
оставих се на вятъра прохладен.
Усетих пулса нежен на водата,
разбрах, че досега живял съм жаден.
Настана мрак, изгря луната,
звездите ярки светеха над мен.
На свой език си шепнеше гората
в очакване на утрешния ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Илиев Todos los derechos reservados
