WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
10.02.2008 г., 20:59 ч.

Залез 

  Поезия » Пейзажна
691 0 10
Погледнах към заострените хребети,
там слънцето се спускаше лениво.
Седнал на върха, забравих себе си,
потопих се във усещане красиво.

А тъй дълбока беше тишината,
сиви облаци, замръзнали в небето.
И сякаш диря огнена в душата
изгаряше. И стигна до сърцето.

Лъчи угасващи във полумрака,
отблясъци червени във скалите.
Живеех в залеза, тъй дълго чакан,
и сякаш нямаха насищане очите.

За миг уподобих се на тревата,
оставих се на вятъра прохладен.
Усетих пулса нежен на водата,
разбрах, че досега живял съм жаден.

Настана мрак, изгря луната,
звездите ярки светеха над мен.
На свой език си шепнеше гората
в очакване на утрешния ден.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятна медитативна картина - пантеистично сливане. Поздрави.
  • Вълшебство! Браво!
    Рисуваш красиво с думите!
    с обич, Йордан.
  • Невероятно е ...вълшебно !!!
  • "...Усетих пулса нежен на водата,
    разбрах, че досега живял съм жаден..."

    Много яко, красота е! Комплименти!
  • Благодаря за хубавите думи! Все ми се струваше,че на места стихът ми звучи малко банално и не съм успял да изразя добре картината.Коментарите ви ми вдъхнаха кураж...
  • Много е силно. Вълшебно!
    "Седнал на върха, забравих себе си,
    потопих се във усещане красиво."
    -Това е мигът на просветление!
  • "Седнал на върха, забравих себе си,
    потопих се във усещане красиво."
    И аз... от твоя стих! Поздравления за пресъздаването на красивия залез! И благодаря за споделеното усещане!
  • Много красива гледка се откри от стиха ти, Йордан.
    Обичаш природата, личи си.
    Моите поздравления за стиха.
  • Колко красиво!Поздрав!
  • много добър пейзаж.
Предложения
: ??:??