Погледнах към заострените хребети,
там слънцето се спускаше лениво.
Седнал на върха, забравих себе си,
потопих се във усещане красиво.
А тъй дълбока беше тишината,
сиви облаци, замръзнали в небето.
И сякаш диря огнена в душата
изгаряше. И стигна до сърцето.
Лъчи угасващи във полумрака,
отблясъци червени във скалите.
Живеех в залеза, тъй дълго чакан,
и сякаш нямаха насищане очите. ...