Залез

20 mar 2014, 21:54

Poesía » Filosófica

494 0 1

Тъй тъжна утрин е зората,
давеща се в тихите мъгли.
Тъй далечна нощем е луната,
прегръдката на всичките звезди.
Как небето толкова прекрасно
загива в черната тъма,
преражда се в звезди безгласно,
в приказка, в мечта.
Самотен старец на брега
тъгува в нежна тишина.
Отминали моменти той сънува,
уморен от реалността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Залез

Искате да прочетете повече?

Propuestas