27 sept 2018, 1:08

Залез 

  Poesía » De amor
578 3 6

През откритите рани на залеза
Мойта мъка блести във червено
И се крия в на болката подлеза
За да гушкам любов насълзена

Планините си имат дърветата
И реките си имат водица
Даже зимната птичка клетата
Дом намира на някоя жица

Даже прилепа сляп през деня
Когато враг му е светлината
Търси своята крепост в една пещера
И прегръща се с тъмнината

Ще те превърна тази нощ в стих
И до полуда ще те препрочитам
Да те скъсам,задраскам, не бих
Да те запазя на лист предпочитам

Щом хартиената обич омръзне
В песен тъжна ще те отвлека
Да не бъдеш сама да не мръзнеш
В топла обич ще те облека

Песента ако свърши и тихо е вече
Във ваятел аз ще се превърна
Ей така от желязо и мед тази вечер
Любовта и страстта ще си върна

Най-високия хълм деня си прибра
Тъмносинята вечер препуска
Да сънува сърцето ми теб си избра
В танц измислен от мене се впускам.....

© П.Т Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви и добре заварили ! 😊😊
  • Оригиналност, образност, чувственост! Браво!
    В началото малко женствено, но после ставаш Мъж
  • Добре дошъл!
  • Добре дошъл и от мен! Хубав стих
  • Добре дошъл!
  • Всеобхватна образност! Чудесно е и ми хареса. Благодаря!
Propuestas
: ??:??