Залез
През откритите рани на залеза
Мойта мъка блести във червено
И се крия в на болката подлеза
За да гушкам любов насълзена
Планините си имат дърветата
И реките си имат водица
Даже зимната птичка клетата
Дом намира на някоя жица
Даже прилепа сляп през деня
Когато враг му е светлината
Търси своята крепост в една пещера
И прегръща се с тъмнината
Ще те превърна тази нощ в стих
И до полуда ще те препрочитам
Да те скъсам,задраскам, не бих
Да те запазя на лист предпочитам
Щом хартиената обич омръзне
В песен тъжна ще те отвлека
Да не бъдеш сама да не мръзнеш
В топла обич ще те облека
Песента ако свърши и тихо е вече
Във ваятел аз ще се превърна
Ей така от желязо и мед тази вечер
Любовта и страстта ще си върна
Най-високия хълм деня си прибра
Тъмносинята вечер препуска
Да сънува сърцето ми теб си избра
В танц измислен от мене се впускам.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П.Т Всички права запазени
