Романтик (Христо Костов)
403 16192
9 ene 2007, 9:54

Залез 

  Poesía
957 0 23

На запад слънцето отива

в бакърено червено засия,

лъчите му през облаци пробиват

и ми даряват топлина.

 

Последен поглед и се скрива,

навред потъва в тъмнина,

а ти стоиш до мен щастлива,

до мойта тръпнеща ръка.

 

Изпращаш го с усмивка мила,

там де живей една мечта 

и нежно с рози украсила,

пътеката на любовта. 

 

Навън е тъмно, но душите

са пълни с чудна светлина.

На залез радват се очите,

на обич нашите сърца.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??