Романтик (Христо Костов)
403 16193
9.01.2007 г., 9:54 ч.

Залез 

  Поезия
920 0 23

На запад слънцето отива

в бакърено червено засия,

лъчите му през облаци пробиват

и ми даряват топлина.

 

Последен поглед и се скрива,

навред потъва в тъмнина,

а ти стоиш до мен щастлива,

до мойта тръпнеща ръка.

 

Изпращаш го с усмивка мила,

там де живей една мечта 

и нежно с рози украсила,

пътеката на любовта. 

 

Навън е тъмно, но душите

са пълни с чудна светлина.

На залез радват се очите,

на обич нашите сърца.

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??