На запад слънцето отива
в бакърено червено засия,
лъчите му през облаци пробиват
и ми даряват топлина.
Последен поглед и се скрива,
навред потъва в тъмнина,
а ти стоиш до мен щастлива,
до мойта тръпнеща ръка.
Изпращаш го с усмивка мила,
там де живей една мечта
и нежно с рози украсила,
пътеката на любовта.
Навън е тъмно, но душите
са пълни с чудна светлина.
На залез радват се очите,
на обич нашите сърца.
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
