Залез
На запад слънцето отива
в бакърено червено засия,
лъчите му през облаци пробиват
и ми даряват топлина.
Последен поглед и се скрива,
навред потъва в тъмнина,
а ти стоиш до мен щастлива,
до мойта тръпнеща ръка.
Изпращаш го с усмивка мила,
там де живей една мечта
и нежно с рози украсила,
пътеката на любовта.
Навън е тъмно, но душите
са пълни с чудна светлина.
На залез радват се очите,
на обич нашите сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
