Романтик (Христо Костов)
403 16193
9 янв. 2007 г., 09:54

Залез 

  Поэзия
922 0 23

На запад слънцето отива

в бакърено червено засия,

лъчите му през облаци пробиват

и ми даряват топлина.

 

Последен поглед и се скрива,

навред потъва в тъмнина,

а ти стоиш до мен щастлива,

до мойта тръпнеща ръка.

 

Изпращаш го с усмивка мила,

там де живей една мечта 

и нежно с рози украсила,

пътеката на любовта. 

 

Навън е тъмно, но душите

са пълни с чудна светлина.

На залез радват се очите,

на обич нашите сърца.

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??